Голямото прибиране!

Колко от вас през трите дни на 2008 г. бяха в три различни държави? Гордо вдигам ръка.

Планът беше да закуся в Холандия, да обядвам в Германия и да вечерям в България, но поради лошите климатични условия, вечерята се позабави... Но... нека да разкажа!

От дома на Надя до ж.п. гарата стигнах с велосипед, типично по холандски. Всъщност, сакът ми стигна с велосипед, който двамата бутахме.

Няма да ви разказвам дълго за немските железници... Просто трябва да видите с очите си как влакът е на гарата, тръгва в 11:53:00 ч., в момента е 11:52:51 и наблюдаваш как секундарника цъка: Цък! цък (вратите се затварят)! цък! цък! цък! (остава една секунда) цък... И влакът потегля! Това не ми е първия път в Германия и всеки път се опулвам като го видя!

Тъй като таксито от ж.п. гара Дортмунд до летището е 20 евро, а автобусът е 5 евро, с още трима непознати решихме да се изгъзарим и за броени минути бяхме пред летището с такси... на същата цена! Там обаче ни чакаше изненада:

Поради лошото време обаче се наложи да чакаме доста време... Кой каквото ще да казва за WizzAir, аз съм доволен, че намериха сили и начин да се справят със ситуацията! При тази гледка на летище "София" (направена по-късно), в моите очи са буквално герои:

Та... Първо от София не даваха на самолета да излети (за да ни вземе от Дортмунд), после самолетът излетя, но вече беше късно и летище "Дортмунд" затвори. Затова се наложи да вземем самолета от друго летище на 80 км, докъдето ни извозваха с автобуси... И накрая буквално се забихме в преспите на неразчистената писта в София, в 3 часа през нощта...

Поне на мястото, където "паркира" самолета се бяха сетили да позамажат положението, та не се наложи да драпам през снега след близо 24 часа път.

Дойде и следващият проблем. Когато сто и петдесет души кацнат на Терминал 1 в 3 ч. през нощта, такситата стават рядко срещан екземпляр... За мой късмет, по време на полета се запознах с едно момче, което ми каза така:

- Имам един приятел, който ме чака с кола! Ще го помоля да те закара...

- Супер, много мерси - отвърнах.

Скоро след което се намърдахме в един раздрънкан Опел Кадет, мой набор, за незнаещите - 1982 г. И "приятелят" засили разпадащата се машина с над 120 км/ч по пътя от летището към Цариградско, а и по самото Цариградско шосе... Изглеждаше по-страшно от кацането на самолета в снежните преспи! Мисля, че оставих солидни отпечатъци в дръжката над вратата... Иначе след едночасовото чакане на багажа, от летището до центъра на София отне едва 15-тина минути! Дадох на новите си познати пакет щропвафели от благодарност и... вече съм си вкъщи, умирам за сън и си лягам. А за щропвафелите и останалите впечатления от Холандия - очаквайте тези дни, когато намеря време... Сега заспивам!