Приказки

От малък обичам да ми четат приказки. И да ги разказвам.

После се научих сам да си ги чета... Но продължавах да слушам как мама и баба ми ги четат вечер - същите истории, пак и пак...

Годините минаваха, а аз все си представях как като порасна, ще яхна някой кон и ще хукна да трепя змейове и да спасявам принцеси... как със сила и ум ще се преборя с всички препятствия, ще убия всички злодеи и ще стигна до заветното "живели дълго и щастливо".

И така, вече почти 27 години се опитвам да напиша своята приказка... и я пиша - къде по-добре, къде по-зле. Историята не винаги е забавна, не винаги е интересна и съвсем пък не винаги "принцът" в нея се чувства красив, богат, умен или щастлив... "Принцът" и до ден днешен си няма дворец и живее под наем, а "конят" му се казва "Опел" и вече е на 14 години... Но "принцът" намери принцесата си... и изведнъж светът му се струва по-добър и по-красив. И "принцът" е много, много щастлив.

Да, в приказките няма да видите принц-програмист. Няма да видите и принцеса, която му готви вкусна имамбаялдъ. Честно казано, едва ли ще видите и проблеми с гражданската отговорност на коня... или монтирането на комарници на прозорците в двореца...

Но това е моята, всъщност вече нашата приказка. И когато с очите си виждам колко лесно е да създадеш, промениш или изцяло да разрушиш нечия приказка, истински оценявам какво е да откриеш човека, когото обичаш и искаш да прекараш целия си живот с него...

И искаш заедно да четете приказки на децата си... Дали ще се случи някой ден?

Que sera - sera.